|
 |
|
|
|
Историческа справка /продължение/
Североизточното крило на бившия царски дворец в София, в което днес се помещава Националният етнографски музей, е построено в периода 1894 – 1895 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер (1856 – 1929). Работил в България в продължение на много години, придворен архитект на княз Фердинанд, Ф. Грюнангер е автор на ред забележителни жилищни и обществени сгради в София - къща на Сърмаджиев (днес резиденция на турския посланик), къща на Яблански (до 1993 г. Посолство на Китайската народна република), Духовната академия, Семинарията с църквата “Св. Иван Рилски”, Централната синагога и в страната - Дворецът на княз Александър Батенберг в Русе, Учителският институт в Кюстендил (днес кметство на града) и др. Творчеството му е белязано от духа на късния историзъм. В по-късни години използва елементи на югендстил и българската национална архитектура.
При строежа на двореца участие взима виенската фирма “Рудолф Филип Ваагнер”, проектирал и изпълнил металните части на емблематичните за София Лъвов мост и Орлов мост, паметника на Васил Левски, както и на българската църква “Св. Стефан” в Истанбул, известна като “Желязната черква”.
Гипсовите декорации и орнаменти на двореца са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс (1843-1925). Преселил се в България през 1886 г., той открива собствено ателие, разрушено по време на бомбадировките над София през 1943 г. А. Грайс е автор и на декорациите на Народното събрание и Военния клуб в София и на множество частни домове.
Парапетите и металните декорации са дело на виенската фирма “Валериан Гилар”.
| |
Copyright © 2005 Ethnographic Institute with Museum. All rights reserved.
| |
