|
 |
|
|
|
Фонд „Килими и едри тъкани“
В българския дом едрите тъкани (килими, черги, китеници и др.) са използвани за застилане на пода и миндерите, за постилане и завиване при спане.
Килимите са тъкани на вертикален стан, основата и вътъкът са вълнени. Използвани са естествени багрила – люспи от кромид лук, листа от орех и други. В производството на килими са оформени два центъра – Западен (Чипровци, Самоков, Пирот) с типична орнаментация: дърво с птици, “хоро” и Източен (Котел) с геометрична украса. В края на 18 и началото на 19 век килимарството се превръща в един от най-силно развитите занаяти с експортна насоченост.
Чергата е най-масово и повсеместно разпространена. Тя е изтъкана от различно обагрени симетрични ивици.
Козяците (покровите) са използвани за постилки при спане. Тъкани са от козинява вълна. Обикновено са едноцветни, но района на Родопите е известен с богато оцветените си образци.
Китениците (халища, губери) са широко разпространени в Родопите, Сливен, Ямбол и Котел. Китът им е от усукана вълнена прежда или от непредена вълна.
Плъстите (вид нетъкан текстил) се използват при спане и се изработват в районите на Малко Търново и Копривщица. Запазени са образци с оригинални орнаменти.
Рогозки за под се тъкат в отделни райони от царевична шума.
| |
Copyright © 2005 Ethnographic Institute with Museum. All rights reserved.
| |
