|
 |
|
|
|
Историческа справка
През 1892 г. в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският. През 1906 г. той се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Негов пръв директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. Изграден по образец на западноевропейските музеи, НЕМ обединява три генерации високо ерудирани специалисти, които посвещават живота си на задачата да съберат, съхранят и представят пред обществеността в страната и чужбина богатото етнокултурно наследство на българския народ. Не е случаен фактът, че още през 20-те години на ХХ в. НЕМ е сочен за един от най-богатите музеи на Балканите. В него работят такива изявени изследователи и общественици като Д. Маринов, А. П. Стоилов, Евд. Петева-Филова, Ст. Л. Костов, Кр. Миятев, Л. Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев.
През есента на 1947 г. към Българска академия на науките се основава Институт по народоука, който през 1949 г. се обединява със съществуващия Народен етнографски музей. Така се поставя началото на Етнографския институт с музей при БАН. Негов първи директор е акад. Стоян Романски.
| |
Copyright © 2005 Ethnographic Institute with Museum. All rights reserved.
| |
